Jdt 13

1К огато стана късно, рабите му побързаха да се отдалечат, а Вагой, като отпусна тия, които прислужваха пред лицето на господаря му, затвори шатрата отвън, и те отидоха на постелките си, понеже всички бяха уморени от дългия пир.

2 В шатрата остана само Иудит с Олоферна, който бе паднал на леглото си, понеже виного го беше обладало.

3 Иудит заповяда на слугинята си да стои извън спалнята ѝ и да я чака да излезе, както биваше всеки ден, като каза, че ще излезе на молитва. Същото каза тя и на Вагоя.

4 Когато всички си отидоха от нея, и никой не остана в спалнята, – ни малък, ни голям, Иудит застана при постелката на Олоферна и каза в сърцето си: Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостивно в тоя час върху делата на моите ръце за въздигане на Иерусалим,

5 защото сега е време да защитиш Своето наследие и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които въстанаха против нас.

6 После, като се приближи до стълбеца на постелката, който беше при главата на Олоферна, свали от него меча му,

7 приближи се до постелката, хвана косата на главата му и рече: Господи, Боже Израилев, укрепи ме в тоя ден!

8 И с всичка сила удари два пъти Олоферна по шията и му отсече главата,

9 па, като хвърли от постелката тялото му, откачи от стълбовете завесата. След малко тя излезе и даде на слугинята си главата на Олоферна,

10 а тя я тури в торбата с ядивата, – и двете заедно излязоха, по обичая си, на молитва. Като минаха през стана, те обиколиха устието, възлязоха по планината към Ветилуя, и дойдоха до портите ѝ.

11 Иудит викаше отдалеч на стражарите при портите: отворете, отворете портите! с нас е Бог, наш Бог, за да дари още сила на Израиля и победа над враговете, както дарува Той и днес.

12 Щом градските мъже чуха гласа ѝ, затекоха се при градските порти и свикаха градските старейшини.

13 Стекоха се всички – мало и голямо, понеже нейното идване беше за тях съвсем неочаквано, и отвориха портите, приеха ги, запалиха огън да свети и ги заобиколиха.

14 А тя им рече с висок глас: хвалете Господа, хвалете, хвалете Господа, че Той не отклони милостта Си от Израилевия дом, но в тая нощ сломи нашите врагове чрез моята ръка.

15 И извади главата из торбата, показа я и им рече: ето главата на Олоферна, вожда на асирийската войска, и ето завесата му, зад която той лежеше пиян, – и Господ го порази чрез женска ръка.

16 Жив Господ, Който ме запази в пътя, по който вървях! защото лицето ми прелъсти Олоферна за негова гибел, ала той не извърши с мене мръсен и срамен грях.

17 Целият народ твърде много се почуди; паднаха, поклониха се Богу и единодушно казаха: благословен Ти, Боже наш, Който унизи днес враговете на Твоя народ!

18 А Озия ѝ рече: благословена ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята, и благословен Господ Бог, Който създаде небето и земята и те научи да отсечеш главата на началника на враговете ни;

19 защото твоята надежда не ще отстъпи от сърцето на людете, които помнят силата Божия довека.

20 Нека Бог ти сметне това за вечна слава и да те награди с добрини, задето ти не пожали живота си при унижението на нашия народ, а излезе напред, когато ние падахме, – ти, която право ходи пред нашия Бог. И целият народ рече: да бъде, да бъде!